Кораби чакат след Босфора и не идват за българското зърно

Шест кораба, планирани за превоз на зърно от българските пристанища, изчакват в южната част на Черно море, малко след Босфора, и все още не поемат към България, съобщи председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов в интервю за Радио Стара Загора. Той предупреди, че ударите по търговски кораби и проблемите със сигурността в Черно море може да доведат до сериозни икономически щети.

По информация на Радостина Жекова от Добруджанския съюз на зърнопроизводителите седем кораба са отказали миналата седмица да дойдат до пристанището във Варна, за да натоварят предварително договорен износ на пшеница и слънчоглед, заради опасността от атаки с дронове. От бранша не знаят дали отказът е моментен, или ще продължи.

България произвежда около 7 милиона тона пшеница годишно, като повече от 5 милиона тона се изнасят през пристанищата във Варна и Бургас. За този износ са необходими приблизително 150 кораба. По думите на Проданов страната няма реална алтернатива на морския транспорт за износ в необходимите количества. Част от производителите в Южна България, близо до гръцката граница, биха могли да извозват с камиони ограничени количества през Гърция, но този вариант не може да поеме нужните обеми.

Новата реколта пшеница остава в складовете, където вече са и прибраните слънчоглед и царевица. Ако продукцията не бъде изнесена, България може да започне 2027 г. с около 5 млн. тона преходен остатък от пшеница, а фермерите ще трябва да теглят кредити, за да покрият разходите си и да изплатят рентите, предупреди Жекова. Според Проданов сред рисковете са и пропуснати приходи за държавния бюджет и за земеделските стопани, както и затруднения при плащанията между земеделските предприятия.

Несигурността може да продължи дни, седмици или дори месеци, а България има нужда от шест до осем месеца постоянна работа на пристанищата, за да изнесе наличните количества, посочи Проданов. В най-силните месеци – август и септември – страната може да товари около един милион тона зърно месечно, а през зимата капацитетът намалява приблизително наполовина. Затова дори възстановяване на корабоплаването през пролетта не гарантира, че количествата ще бъдат изнесени преди следващата реколта.

„България трябва да има план Б“, заяви Проданов. Според него страната трудно може сама да овладее ситуацията без подкрепата на ЕС и НАТО, а в дългосрочен план трябва да се развиват железопътните връзки с Гърция като алтернативен маршрут. Зърнопроизводителите очакват правителството да обяви конкретни мерки за сигурността на корабоплаването – към момента такива не са обявени публично. По-рано темата коментира и Тракийският съюз на зърнопроизводителите.

Източник: БНР – Радио Стара Загора, Старозагорски новини

Снимка: Anton Atanasov, Wikimedia Commons, CC BY 2.0