България е първа в ЕС по резистентност на клебсиела към карбапенеми

През 2025 г. резистентността на бактерията Klebsiella pneumoniae (клебсиела пневмония) към антибиотиците от групата на карбапенемите в България достига 69%, с което страната е на първо място в ЕС. Данните бяха представени на национален форум за превенция и контрол на инфекциите и антимикробната резистентност, който се провежда в Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ).

Цифрата съобщи доц. Иван Иванов, ръководител на Националната референтна лаборатория „Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност“ към НЦЗПБ. По думите му резистентността на Acinetobacter baumannii към карбапенеми у нас достига 92%, като по-високи нива има само в Гърция и Хърватия – около 95%. При Streptococcus pneumoniae за последните пет години резистентността към еритромицин е нараснала от 17% на 41%, а към оксацилин – от 11% на 23%.

По данни на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) обобщеният показател за резистентност в болнична среда в България е 58,6% при средно 21,8% за ЕС и Европейското икономическо пространство.

Сред основните причини е нерационалната употреба на антибиотици. През 2023 г. тя е 26,3 дефинирани дневни дози на 1000 души дневно – около 30% над средното за ЕС. Делът на антибиотиците от групата Access на Световната здравна организация, свързани с по-нисък риск от резистентност, е едва 22% в болничната помощ и 42% в извънболничната при цел на СЗО от поне 65%. Според специалистите между 50% и 80% от антибиотичните предписания в извънболничната помощ са ненужни или неподходящи.

Микеле Чечини от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) посочи, че употребата у нас е нараснала с 8% за периода 2019–2024 г., и предупреди, че до 2035 г. България може да е сред държавите с най-високи нива на антимикробна резистентност.

Според представените оценки от 1990 г. насам в България годишно се губят над 2000 живота заради резистентни инфекции. През 2021 г. около 1320 смъртни случая се дължат пряко на антимикробната резистентност, а други около 5760 са свързани с нея.

Сред мерките у нас са Националният план за действие срещу антимикробната резистентност за 2026–2029 г. и задължителното електронно предписване на антибиотици. Специалистите препоръчват по-строг контрол върху предписването, по-добра болнична хигиена и по-надеждно наблюдение на инфекциите, свързани с медицинското обслужване.

Снимка: Janice Carr / CDC, Wikimedia Commons, обществено достояние

Източник: Mediapool.bg